Книгата можете да смъкнете, като кликнете на ТОЗИ ЛИНК. Можете да я принтирате и разпространявате безплатно, без да променяте съдържанието и и като посочвате точно автора. Превод и публикация с разрешението на автора.

Какво представлява Църквата?


Днес думата “църква” се употребява по много начини. Случвало се е, когато съм пристигал в някой град за да служа, и пастора да казва, “Нека се поразходим да ти покажа църквата си.” След няколко минути пристигаме в сградата; обикновено след това той ме въвежда вътре и казва нещо като, “Е, харесва ли ти?” Мястото е празно; и “църквата”, за която той ми говори, е, разбира се, сградата. Понякога съм чувал пастори да казват, “В моята църква имам толкова много неспасени.” Как е възможно това? Често пъти Ан или аз сме чували такива изрази, “Побързай! Ще закъснеем за църква.” В някои от пътуванията ни пък сме чували коментари като, “Ами, аз просто не мога да разбера това. Ние в нашата църква не танцуваме – ние просто не правим такива неща.” Хора са ни казвали, “Чувствам се в безопастност, защото съм член на църква, която съществува от стотици години.” Чували сме и неща като, “Вярвам, че всеки един трябва да бъде покрит, затова се присъединих към деноминационна църква, която е призната от правителството. Не искам да бъда наречен сектант.” Колко пъти някой е казвал думи като, “Ние се местим доста често: бил съм член на Баптистка Църква, на Методистка Църква и на Лутеранска Църква. Ходил съм на Петдесятна Църква; а сега посещавам едно малко, независимо, харизматично събрание.” На което пък друг отговаря, “Да, знам. Аз не харесвах предишната си църква и затова се присъединих към една друга.”

“Църквата” сграда ли е? Или събрание? Или традиционен начин на вършене на нещата? Или институция? Или деноминация? Има ли различни видове църкви? Нека дори да се запитаме, можем ли да променяме църквите си? Или, всъщност може ли някой да се присъедини към църквата?

Как Божието Слово определя какво представлява “църквата”? Има много въпроси, които трябва да си зададем. Например, нека да видим какво се случи, когато Бог започна да излива Своя Свят Дух в оня специален ден Петдесятница след възнесението на Исус. В Библията е записано, че първоначално 3000 души са приели думите на Петър с радост; и се кръстили. Те, плюс поне сто и двадесетте, които бяха в горницата, постоянстваха вярно в поученията на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. Ежедневно те се събираха единодушно в храма и по домовете си разчупваха хляба, като хвалеха Бога с радостни и искрени сърца. Тогава четем, .”.. Господ прибавяше към църквата всекидневно тези, които се спасяваха (Деян. 2:42-47).” Въпроса е: “Към коя деноминация или организация ги включваше Господ?” През земното си служение Исус беше с учениците си около 3 години плюс още 40 дни, когата Той им говореше предимно за Божието царство. Исус имаше достатъчно време, за да установи някакъв вид организация. Помнете, че те бяха юдеи с много организиран начин на живот според законите и обичаите на Моисей и старейшините. Освен това, римляните също бяха с много високо организирана култура. Към какво прибавяше Бог ония, които се спасяваха? Духът на Господа казва чрез Павел, че “… (Бог) е поставил всички неща в нозете му, и му е дал да бъде глава над всичко в църквата, която е неговото тяло, пълнотата на Оня, който изпълва всичко във всички (Еф. 1:22-23).” В Колосяни четем, че “Той (Исус) е главата на тялото Си, църквата… заради Неговото тяло, което е църквата (Кол. 1:18, 24).” В посланието си към Коринтяните Павел казва, “Но Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, според както му е угодно ( 1 Кор. 12:18).” Става ясно, че вече имаме началото на някои отговори.


Неговото тяло: природата на новото творение


В по-горните текстове, а също и в други, виждаме, че църквата, според Божието слово, всъщност е тялото на Господ Исус Христос. Самият Исус е наречен главата на това тяло. Църквата не е организация, а организъм. Гръцката дума “сома” се превежда навсякъде в Новия Завет като “тяло.” “Сома” се отнася до тялото като цяло (тяло за живот); понякога до цялостния човек (който се идентифицира с неговото тяло); също до физическата природа на човека (различна и отделна от духовната природа); както и мерафорично до Тялото на Христос (цялата църква или нейния израз във вид на местно събрание). Църквата е една жива реалност. Тя е личност. Разбира се, тази глава и тяло са специални. “Затова, ако някой е в Христа, той е ново творение; старите неща отминават, и ето, всичко става ново (2 Кор. 5:17).” Писанията наричат това нов човек (Гръцки: kainos anthropos): .”.. за да създаде в себе си един нов човек (Еф. 2:15).” Става дума за човек, който е нов в смисъл че има качествено различна природа. Това не означава “нова” в смисъл по-нова във времето. Този Христос, съставен от глава и тяло, е ново създание, ново творение, нова природа, различен вид човек. Този човек има различна природа. Този вид ново творение е различно от това, което беше Адам, преди или след греха му. Павел ни увещава да съблечем стария човек и “да облечем новия човек, който е създаден по образа на Бог, в истинска праведност и святост (Еф. 4:24). “ Този нов човек е Христос, което включва и главата, и тялото. Тялото на този нов човек се нарича църква.

Бог е този, който прибавя ония, които се спасяват, и ги прави части на тялото на този нов човек, който е Христос. Бог поставя всяка част в това тяло, църквата, според както му е угодно. Той също поставя в църквата апостолите, пророците, учителите и т.н., (1 Кор. 12:18,28). И така, църквата е тялото на Христос. Исус е възкръснал. Той е жив. Той е Възкресението и Живота. Той е в тялото Си, и ония, които са спасени, са в Него. Църквата е жива. Църквата е жив, нов човек. Ние сме организъм, а не организация. Заедно с главата, която е Господ Исус Христос, църквата е човек, ново създание, притежаващ различни качества и природа от тези на хората, които не са в Христос.  

Последният Адам стана дух, който дава живот. Обаче не духовното е първо, а естественото, и после е духовното. Първият човек беше от земята, направен от пръст; вторият Човек е Господа от небесата. Какъвто е човека от пръст, такива са и ония, които са направени от пръст; и какъвто е Небесният Човек, такива са и ония, които са небесни (1 Кор. 15:45-48, добавено подчертаване).

Освен това, не само главата е наречена “Христос”, но също и тялото. Това е ясно от изреченото от Божия Дух чрез апостол Павел, “Защото както тялото е едно и има много части, и всичките части на тялото , ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос (1 Кор. 12:12).” Христос, който е главата, има тяло, което включва всички части. Има пълно идентифициране на всички части в главата, Христос. Когато искаме да покажем на някой снимка на човек, за да може да го разпознаят, показваме им главата и лицето. Не носим със себе си снимка на краката на наш приятел, за да може хората да го опознаят. Те гледат към главата и лицето, за да могат да познаят приятеля ни, когато го видят, или пък да се опитат да го запомнят. По същият начин е и с новия човек, който е Христос. Ние идентифицираме този нов човек с Исус, главата, който е Месията и Сина на Живия Бог. Всъщност Христос има тяло, не само глава. И главата, и тялото на този нов човек са Христос. Трябва да осъзнаем ограничеността на изговорните ни средства, особено когато говорим за вечното и временното, или за божественото и човешкото. Например, Божеството има абсолютни характеристики, които са непреходни; и следователно не се предават на човек. Отец, Син и Святи Дух са всесилни, всеприсъстващи и всезнаещи. Тези характеристики не се предават на новородените вярващи, и, ако въобще това може да се случи, със сигурност не и докато сме в смътни тела. “Ние знаем отчасти и пророкуваме отчасти (1 Кор. 13:9).” Обаче има характеристики на Бога, които са, така да се каже, относителни; и се предават на тялото на Христос. Например, някои от тях са служенията на възнесения Христос, дарбите на Святия Дух и плода на Духа, които трябва да бъдат в Неговото тяло, църквата, и във всички негови части.


Мога ли да се присъединя към това тяло?


Може ли някой да се “присъедини” към това тяло, към този нов човек? Възможно ли е някой сам да се присъедини към това тяло? Как може човек да бъде включен към това тяло? Включването изисква Божията инициатива. В Деяния на Апостолите видяхме, че Бог е който прибавя към църквата си всеки ден ония, които се спасяват. Бог е който поставя всяка част, както и служенията на Христос, в тялото. Човек може да бъде прибавен само от Бог и само чрез спасение. Един ден преди разпятието, Господ беше с учениците си; и Той ги нарече негови приятели. После каза, че не те са го избрали, но че Той ги е избрал и ги е определил да дават много, и то траен, плод (Йн. 15:16). От Лутер и реформаторите научихме, че спасението е по благодат, чрез вяра, като дар от Бога, за да не може никой да се похвали (Еф. 2:8). Бог е който ни призовава и ни дава вярата в Господ Исус като наш Спасител. Всеки, който иска да познава истинния и жив Бог, Той го води при Себе Си чрез Исус. Бог дава вяра на човека. Той желае никой да не погине, но всички да дойдат до познанието на благодатта в Исус Христос. Отговорността на човека е да отговори на призива на Бога и да упражни вярата, която е приел чрез Неговата благодат. Трябва да избереш, за да бъдеш избран. Бог прави всичко това възможно: да упражниш волята и вярата си и да избереш Бога. Както е писано, “Който призове името на Господа ще се спаси” (Рим. 10:9-13). Тогава Бог прибавя този човек, който вече е новороден или спасен, към тялото на този нов човек, който е Христос.
Все още има много объркване или поне неразбиране. Хора, които искрено са изповядали Исус за личен Спасител и Господ, и които по този начин са новородени или спасени, не знаят или не вярват, че незабавно са станали части на църквата. Те смятат, че истинската църква е организация. Така че, когато се включат в някоя организация, наречена “Християнска”, те стават част от “църква.” Тези искрени вярващи търсят да угодят на Господа и да са покорни на лидерите в Християнството. Те вярват, че за да бъдат истински части от църквата, трябва да се присъединят към някаква организация, наречена “Християнска.” Обаче в момента на спасението им, сам Господ ги прибавя към църквата, която е Неговото Тяло. Мнозина може да са религиозни, но да не са новородени, или спасени (Йн. 3:5). Те не са направили такава изповед на вяра. Те призават Християнското послание като философия. Обаче не са се покаяли за греховете си и не са изповядали Исус за техен личен Спасител. Те не са се подчинили Нему като Господ на живота им. Мислят, че са спасени, или че имат добри шансове да бъдат спасени поради това, че са част от организация, наречена “Християнска църква.” Такива организации имат различни изисквания към членовете си. Някои от тези организации твърдят, че човек става част от “църквата” след като премине през процес, при който лидер от организацията поръсва или потапя във вода кандидата, от чието име в същото време отправя молитва. Някои от тези огранизации казват, че ако човек премине през такъв процес доброволно, а според други ако е бил представен като малко дете от член на същата организация, то тогава кандидата всъщност е бил “спасен.” В някои такави случаи на кандидата се казва, че вече е пълен със Святия Дух. Много хора смятат, че могат да се присъединят към църквата като се присъединят към дадена организация. Със сигурност е вярно, че Господ общо взето води всяка част на тялото Си да се събират и да се идентифицират с другите части в техния местен контекст, т.е. като събрания или местни църкви. Неразбирателствата и проблемите често се случват в момента, в който някои реши, че чрез изпълнението на изискванията на дадена религиозна организация Бог ще ги счете за верни членове на църквата Си. Мнозина са приели фалшиво евангелие и/или фалшиво чувство за сигурност. Без лично взаимоотношение с Господа и без любов към Него, изразена във вярност и пазене на Словото Му, те няма да приемат благата, които религиозни лидери им обещават, ако са “верни” членове на “църквата” (организацията). От друга страна мнозина, които не са били “верни” на изискванията на т.нар. “християнски” религии, приемат че са се провалили пред Бога. Казва им се, и някои са склонни да го повярват, че са отпаднали като истински части на Божията църква. През всичките години, през които съм бил в Христос, съм разговарял и работил лично с много истински апостоли и пророци, както и евангелизатори, пастори, учители и стареи от повече от 60 държави на 6 континента. Тези братя и сестри в Христос имат личен опит, като членове на десетки международно признати религиозни организации представители на т.нар. Католически, Протестантски, Петдесятни, или независими групи. И все пак, всички са единодушни, че писанията, Библията, която е Божие слово, е ясна и недвусмислена по отношение на спасението и водното кръщение. По библейска дефиниция, водното кръщение е за новородения вярващ; такъв който е спасен чрез лична изповед на греха си, и който чрез вяра изповядва и приема Исус от Назарет като Христос, Сина на Бог, който дойде в плът и умря за греховете на света, възкръсна и се възнесе до дясната страна на Бог Отец. Всички тези хиляди лидери от целия свят се съгласяват, че в момента на спасението Господ добавя човека към тялото на Христо, което е църквата. Тези лидери ясно разбират разликата между религиозните хора и такива, които имат лично взаимотношение с Господ Исус Христос. Когато един новороден лидер започне да общува, не му е трудно да разбере дали другата страна има лично взаимоотношение с Бог, чрез вяра в Христос и чрез новорождение, или само се нарича Християнин, защото е член на т.нар. “Християнска” организация (“църква”) или събрание.


Неговият Дом


Църквата в Библията е описана не само като тялото на Христос, но и като Божият Дом. Чрез новорождението човек става част от Божието семейство. Павел казва, ”... прекланям колене пред Отеца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всяко семейство на небето и на земята (Еф. 3:14-15).” В Исус имаме не само достъп до Отца чрез същия Дух, но също и езичника, и юдеина стават части от Божието семейство. Освен това ние трябва да правим добро, особено на ония, които са от Божието семейство, както Павел увещава църквата в Галатия (Гал. 6:10). В Христос, ”... ние сме дошли в църквата на първородните, които са записани в небето (Евр. 12:23).” Никой човек или организация не може да постави ничие име в тази небесна книга. Една нощ Исус говореше на човек от юдейските власти. Този човек имаше разбиране за писанията. Исус му каза, че трябва да се новородиш (родиш отново), за да видиш Божието царство; човек трябва да бъде роден от вода и от Дух. Гръцката дума, значеща “ново”, е “anothen”, което може да бъде предадено като израз “от горе.” Така че може да се каже, че човек трябва да се роди отгоре, от Духа, който е от горе (Йн. 3:1-8). Няма човек или организация, които да могат да направят това за когото и да било.

Такова новорождение прави човека Божие дете и част от Неговото семейство и дом. Това е дело на Божия дух и то се случва в момента на изповедта на вяра в Исус като личен Спасител и Господ. Отговорност на човека е да приеме Божията доброта и благодат; Бог, а не човек или организация, е който създава това ново творение, Божието дете. Бог е Баща на Светлините и Той създава синове и дъщери на светлината. Господ казва, “Преди бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Ходете като деца на светлината (Еф. 5:8).” Исус привежда много “синове в слава”, било то мъже или жени, новородени вярващи. Те имат нова природа. Те са новия човек, “създаден според Бога, в истинска праведност и святост (Еф. 4:24).” Всеки един поотделно е дете в Божието семейство и дом. Църквата е хората. Тя е Божиите изкупени и умити в кръв хора, които са изведени от едно изгубено и умиращо човечество. 


Неговият Храм


Тези, които са в Христос, са също и къщата, или храма на Бог. Толкова много хора мислят, че физическата сграда е храм, в който Бог обитава. Някои вярват, че определени места в тези сгради са по-святи от други места там. Освен това, някои, поради това, че са поучавани така, са убедени, че само ограничен кръг от признати лидери могат да заемат места в определени, т.нар. святи или най-святи места от сградата. Първият записан в историята Християнски мъченик, Стефан, трябваше да се занимае с това мнение, както също и ние. Точно преди да бъде убит с камъни, Стефан каза, че Всевишният не обитава в храмове направени от човешки ръце. Той им цитира от пророк Исая и каза, ”... какъв дом ще Ми построите?... Не Моята ли ръка е направила всичко това (Деян. 7:49,50; Ис. 66:1)?” Стефан ни напомня, че Давид искаше да построи обиталище за Бога, и че Соломон построи такъв храм. Обаче това, което човек се опитва да стори, Бог го прави чрез новорождението. Когато човек е спасен, Бог не само го поставя в Христос, в Неговото Тяло; но Бог идва да обитава в ония, които обичат Исус и пазят Неговото слово. Исус казва, че онези, които Го обичат, ще пазят Словото Му; и Отец ще обича такива хора. Отец и Син ще дойдат да обитават в тях (Ин. 14:23). Като наш Апостол и Първосвещеник, Той е и Оня, който изгражда своя дом, и “Сина на Неговия дом. Неговия дом сме ние, ако удържим твърдо до край дързостта и радостта от надеждата си (Евр. 3:1-6).” Новородения вярващ е храмът на Бог. Тези, които са новородени, са като живи камъни, на които Исус е крайъгълен (1 Петр. 2:4-8). Заедно ние се вграждаме в едно духовно обиталище за Бога. Павел казва, че никой не може да положи друга основа, освен положена, която е Исус Христос. Църквата е построена на основата на апостолите и пророците, като Исус е крайъгълен камък (1 Кор. 3:11; Еф. 2:19-22). Ние сме святия храм като образуваме заедно обиталището на Бог в Духа. Има добронамерени хора, които продължават да си мислят, че могат да построят обиталище за Бог. Но Бог е, който през изминалите двадесет века изгражда обиталище за Себе Си. Сега Той прави това в живота и телата на всички вярващи поотделно, както и в цялото тяло на Христос, църквата. Ние, църквата, сме създени за вечно обиталище на Бог. Това е тайна, която е била скрита от векове и поколения, но която сега Бог прави известна на светите си. Божието Слово казва, че има богатство в славата на тая тайна, “която е Христос във вас, надеждата на славата (Кол. 1:24-27).” Съвсем уместно би било да се каже на мнозина, дори на такива, които вършат неща в името на Христос, “Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух, както правиха бащите ви, така правите и вие (Деян. 7:51).” Никак не ни се харесва да слушаме такива думи, особено ако се отнасят до нас самите. Обаче плътския ум е враг на Бога и не може да разбира Божиите неща. Винаги, когато мислим като стария човек, като естествени, плътски същества, ние използваме ума по плътски и тогава не мислим по начина, по който Бог мисли. Ние мамим себе си и нямаме Неговия ум, действащ в нас дори и да сме новородени. “Защото да сме с плътски ум означава смърт, а да сме с духовен ум за нас е живот и мир. Защото плътският ум е враг на Бог и не се подчинява на Божия закон, нито пък и може. И така, тези, които са в плътта не могат да угаждат на Бога (Рим. 8:6-8).” Следователно, по този начин ние се противим на Святия Дух на Истината и стоим срещу Божиите пътища и цели – което се отнася и за автора на тези редове!
Много още може да се каже за църквата, но до момента вярвам, че установихме някои значими истини. Църквата не е всичките ония думи, с които сме свикнали да я описваме така лесно. Тя не е сграда, построена от човек, нито определено събрание от Християни, нито традиция, нито пък институция. Тя не е и деноминация. Няма различни видове църкви. Само ония, които са новородени (спасени), са в църквата. Няма как да се присъединиш към определена църква или да си смениш църквата. Църквата е истинското тяло на Христос, Който е главата на новия човек, който Бог създава. Църквата всъщност е Христос, Неговото тяло. Всеки човек, който е спасен, става уникална част и член от това общо тяло на Господ Исус Христос. Църковните членове са също деца в Божието семейство. Те са Негови синове и дъщери, и като такива са част от Неговия Дом и семейство. Освен това, църквата е обиталището или дома на Бога, т.е. храм на Бога. Както Исус обеща и пророкува, ония, които Го обичат, ще пазят словото Му и Той и Отец ще направят обиталище в тях. Земните тела на спасените хора се превръщат в храм на Бога. От друга страна, цялото събрание от вярващи, като живи камъни се вграждат един в друг, за да оформят храма на Бог. Това е мястото, където Бог обитава сега на земята.


Какво е Антихрист?

Сега ще се спрем на друг въпрос. Някои може да бъдат шокирани или раздразнени, но трябва да се споменат неща и по тази тема. Нека накратко да разгледаме думата “Антихрист.” Първо, нека да се спрем на представката, “анти.” Наистина, “анти” означава “да бъдеш против, в опозиция на нещо или някой.” Но има и друго значение, което за нас е важно да знаем, и което се отнася до нашата тема. “Анти” има още няколко други значения: “да бъде поставен на мястото на някой или нещо, да бъде заменен, да бъде представен сякаш е някой друг или нещо друго.” В нашия контекст думата “Антихрист” може да бъде употребена по отношение на някой, който нарича себе си “Христос”, но не е “Христос.” Това, което се нарича “Антихрист”, не е само някой, но и нещо, което представя себе си за “Христос”, поставя себе си на мястото на Христос или заменя това, което наистина е Христос. Само Божието Слово е Истина. Това Слово дойде в плът като Исус от Назарет. В истината няма тъмнина, нито лъжа или измама. Исус е Истината; и Божието Слово, Библията, е истина. Сатана е баща на лъжите и измамника в този свят. В него няма истина. Той дойде да убива, да краде и да унищожава. Той идва като ангел на светлината, а ония, които той изпраща, са като пратеници на светлината. Павел пророкува, “… в последните дни някои ще отстъпят от истината, като дават вниманието си на съблазнителни духове и демонски доктрини… (1 Тим. 4:1).” Днес мнозина от нас употребяват думата “църква” по различни небиблейски начини. Не казвам, че ние всички сме Антихристи. Въпроса не опира само да значението на думите. Многочислен е броя на хората, които вярват, че т.нар. Християнски религиозни традиции институции, деноминации, движения, са църквата, т.е. тялото на Христос. Това е фалшива доктрина. За някои хора, дори и те да са спасени, този начин на мислене е довел до идолопоклонство. През вековете винаги е имало хора, които умишлено са търсили да установят и да подкрепят такива организации като истинска църква или тяло на Христос.
В действителност, църквата е Христос. По този начин Бог вижда нещата, както откриваме в Неговот Слово. По определение това, което заменя Христос или е поставено на Негово място, или пък се представя като че ли е Христос, такова нещо е Антихрист. Вярвайте или не, но има такива, които умишлено искат хората, и дори Божиите хора, да вярват, че една така-наречена “Християнски” организация е истинската църква. Това е заблуда! Тази сутрин Ан, моята съпруга, каза, “Хората трябва да чуват въпросите, които Бог им задава.” Бог ни пита, “Какво е “Църквата”?” Ясно е, че Бог разтърсва хората си, за да можем да разпознаем граховете си и да се покаем от тях. Истината, която е светлина, прогонва тъмнината и познаването на истината ни прави свободни! Бог ни приканва да научим това, което Той прави и да изграждаме с Него това, което Той изгражда. Той ни призовава към отговорност, покаяние и победа в Христос. Той отговаря на молитвата на Исус, в която Той се моли на Отец, .”.. любовата, с която ме възлюби да бъде в тях, и Аз в тях (Йн. 17:26).” Исус иска ти и аз, всички, които са спасени, да Го обичат така, както Отец го обича! Това е възможно! Това е възможно само поради това, че Отец обитава в новородените и тези, които са избрали да пазят словото Му. Те са и действителното тяло на Христос. В тях, спасените, обитава Христос. В този смисъл църквата е Христос. Ние, които сме повярвали, сме Христос: “Поставил съм ви за светлина на езичниците (.”..давам ви за завет на людете...”: Деян. 13:47; Ис. 42:6; добавено подчертаване).” Ние сме живи! Ние не сме система. Ние не сме структура. Не сме и програмна схема или серия от събития. Ние сме Неговото тяло. Христос обитава в нас.
Каква организация установи Исус по време на земното си служение или през четиридесетте дни след възкресението си? Каква традиция, методология или институция търсеха да осъществят дванадесетте след възнесението на Исус? Павел написа над петдесет процента от Новозаветните писания. Каква йерархия или тип църковно служение (литургия) той или другите апостоли от първия век ни казват да поддържаме? Никакви. Никакви. Никакви. Тялото на Господа не е организация. Неговото семейство не е система или йерархия от позиции, чинове и титли на професионални църковни позиции. Бог не обитава в някаква сграда, място, структура, традиция, литургия и т.н. Това, което представя себе си за Христос, което заменя Христос, е Антихрист.
“И какво съгласие имат храма на Бог с идолите? Защото вие сте храма на живия Бог. Както Бог е казал: “Аз ще живея в тях и между тях ще ходя. Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои хора: затова излезте измежду тях и се отделете, казва Господ. Не докосвайте това, което е нечисто, и Аз ще ви приема. Аз ще ви бъда Баща и вие ще бъдете Мои синовеи дъщери, казва Господ Всемогъщия (2 Кор. 6:16-18).”

Бог те обича и Той живее в телата на новородените синове и дъщери. Те съставят този нов човек, който Бог твори и който Той нарича “църквата”. Църквата е Христос, тялото на Христос, чиято глава е само Господ Исус. 


Би ли желал да се помолим?

Отче, без видение твоите хора погиват. Благодаря Ти, че си ми дал това откровение за църквата. Моля те да ми простиш това, че съм вярвал и говорил фалшиви неща за Твоята църква. Моля Те да ми дадеш дух на мъдрост и откровение, дух на съвет и мощ, дух на знание и страх от Господа. Познанието на истината ни освобождава и Твоите думи са дух и живот. Учи ме, Боже мой. Искам да ходя в светлината, както Исус е светлина и да имам истинско общение с братята. Господи, не искам да ти се противя, а да се движа заеднос това, което ти правиш; показвай ми и ме води. Господи, дай ми очи да видя църквата. Дай ми Твоята любов за църквата. Искам да Те обичам, като моя Глава, и да обичам Твоето Тяло, църквата, както и Ти обичаш Тялото си. Помогни ни, Господи. Искаме да бъдем свободни, за да бъдем и да правим това, което искаш Тялото ти да прави. Моля се в името на Исус.  



Кой е строителят?

Въпросът сега е, “Кой строи църквата?” За някои отговорът на този въпрос може да бъде сложен, за други – твърде прост. Разбира се, Исус казва, .”..Аз ще съградя Църквата си (Мт. 16:18).” Ясно е, че Исус е строителя на Църквата си, обаче има още неща, които трябва да се кажат за този въпрос и отговора на Исус. Тъй като Той е творецът на всичко, не може да разделим Неговата природа от Неговите способности. Тоест, като се опитваме да отговорим на въпроса кой изгражда църквата, появява се необходимост да се види как Той прави това. Исус е Словото на Бог, което стана плът и обитаваше между нас. Като Слово на Бог, както ни казват писанията, всички неща бяха направени от и за Него, и без Него не е станало нищо от това, което е станало (Йн. 1:1-5). Природата на Неговата личност и на Неговата способност са неразделими. Например, в Него, който е Словото, .”.. е животът и животът бе светлината на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана (Йн. 1:4,5).” Словото, което е светлина, унищожава тъмнината. Тъмнината не може владее, да надвие, да погаси или да премахне светлината. Светлината по своята си природа побеждава тъмнината. Еврейското разбиране за думите, и по-точно за Божието “Слово”, е че то не е статично (неподвижно), но динамично. Божието слово (еврейски: “dabar”) има силата зад себе си и/или в себе си, за да осъществи, да доведе в реалност това, което то описва или за което говори. Божието слово има присъща и свързана с него творческа сила. Така е и с Исус: Той е ясното изражение на Божието СЛово. Неговата природа е творческа и това, което тя изразява, било чрез думи или чрез Неговата личност или характер, е творческо и е живот. Затова, като разбираме повече за този, Който изгражда църквата, едновременно с това все повече ще научаваме как Той прави това.

Като помним, че Исус е словото, чрез което всичко е било създадено, виждаме едно значимо изявление в евангелието на Йоан: “Не вярвате ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мен?... Отец, който обитава в Мен, върши делата (Йн. 14:10).” Господ казва за Отец, който обитава в Него, че е извършил делата, които са станали през живота Му. Ако някой би могъл да твърди, че сам той е източник на делата, извършени в живота му, то това е Исус. Обаче Той не се хвали с тези дела и това не е фалшиво смирение, както ако беше някои хора да постъпят по този начин. Той говори само това, което Отца Му дава да говори. Тогава как така се получава, че приписваме заслугите на някой друг, или дори на самите себе си, за това, което е постигнато в нашия живот? Павел казва, че не би се осмелил да говори за нищо, освен онова, което Христос е извършил чрез него (Рим. 15:18). Става въпрос единствено за Исус, само за Христос, Сина на живия Бог (Рим. 15:18).

следва продължение...