СЪДЪРЖАНИЕ 

Предисловие 
Предговор 
Въведение: Призивът за нови мехове 
1. Целта на събирането на Църквата
2. Фокусът на църковното събиране
3. Мястото на църковното събиране
4. Природата на местната църква
5. Водачите на местната църква: Кои са те?
6. Водачите на местната църква: Как водят те?
7. Съдържанието на местната църква
8. Границите на местната църква
9. Фукцията на местната църква
10. Моделът на местната църква
11. Какво да правим?
Библиография 

 

ПРЕДИСЛОВИЕ

Книгата на Франк Виола "Преосмисляне на меховете" е част от една дълга и забележителна поредица от примери, показващи начина на живот, характеризиращ Новозаветната църква и нейното влияние за нас днес. Гласовете като този на Франк, изразяват уникалността на Новозаветната църква - църквата е тяло, семейство и невяста. Всъщност, Новозаветната църква е основана на взаимоотношения.

Това, че Новозаветната църква набляга на взаимоотношенията е безспорно. Все пак, за много хора, книги като тези на Франк са доста шокиращи. Църквите, които повечето от нас посещават нямат почти нищо общо с начина на живот, който отличава Новозаветната църква. Далеч от това да бъде едно тяло или едно семейство, за повечето от нас църквата е организация или институция. Контрастът между институционалната форма на съвременната църква и формата, основана върху взаимооотношения на Новозаветната църква едва ли би могъл да бъде по-поразителен. 

Често пъти, традиционната църква знае, поне суетно, че Новозаветната църква е била много по-различна, но тя продължава да върви напред в някакво весело и глупаво незачитане на начина, по който ранните християни са били църква. Дори тя твърди, че Библията е единствения й авторитет във "вярата и практиката" и продължава да пренебрегва нейният практичен авторитет, който се отнася до живота на църквата. Може би това се прави с цел, но по-често това пренебрежение зависи от случая. Традиционните църкви много приличат на влакове. Те пътуват в една известна посока и ще продължат да се движат в тази посока за много дълго време, дори ако всички се опитват да ги спрат.

Както при влаковете, възможностите са смяна на посоката при традиционните църкви е ограничена по най-добрия начин. Ако има превключване на линиите или отбивка, влакът би могъл да завие, иначе трябва просто да следва релсите. И така, пътуващите във влака могат най-много да се надяват, че са хванали правилния влак, пътуващ в правилната посока.

Църквите, основани на взаимоотношения, като тези в Новия Завет, са различни. Те не са като влакове, но са като хора, които се разхождат. Тези групи се движат много по-бавно от влаковете - само с няколко км/ч за най-бързите, но те имат възможност да се обърнат при едно предупреждение в даден момент. По важното е, че те могат да са истински внимателни към техния свят, към техния Господ и един към друг.

Както и при влаковете, много лесно е да намерим традиционните църкви. Димът и шумът не могат да бъдат сбъркани. Църквите основани на взаимоотношения са малко по-неуловими. Тъй като те не обявяват своето присъствие със светещи фарове на всяко кръстовище, някои хора вярват, че църквите като тези в Новия Завет не след дълго умират. Но нищо не може да бъде по-далеч от истината. Църквите основани на взаимоотношения за навсякъде. Лично аз съм се събирал с една такава в течение на повече от 20 години. Все още, групи като нашата, тихо ходят заедно, без да досаждат като предизвикват да им се обръща голямо внимание. Tе просто са едни пътници, които ходят заедно. 

Веднъж като се научите да забелязвате църквите, основани на взаимоотношения, вие ще откриете навсякъде групи от хора, които се събират точно като Новозаветната църква - като тела, семейства, и невясти, а не като институции. Аз лично знам за десетки такива групи; тези групи общо знаят за стотици и хиляди други. Те са просто групи от хора, които ходят с Бог. Влаковете минават покрай тях през цялото време. Понякога хората от вътре им махат; понякога не могат, защото влакът се движи толкова бързо, че хората които се движат с няколко км/ч изглеждат като едно петно.

Но всичко е в книгата на Франк. Той има собствен подход - логичен и духовен във същото време. Това му позволява да открие Новозаветната църква и нейното влияние за нас по един характерен начин. И като отбягна общоприетите механизми за публикуване, той успя да я направи достъпна на една разумна цена.

Ако сте в някоя от групите хора, които ходят заедно като църква, основана на взаимоотношения, "Преосмисляне на меховете" ще ви даде едно ново разбиране на вашите корени в Новозаветното събрание. Ако сте в един от профучаващите влакове, може би ще бъде изненадващо да разберете, че някои от тези цветни петна, които виждате през прозореца са групи от хора, които ходят с Господа. Това, покрай което сте минали току-що е била още една църква, основана на взаимоотношения.

Хал Милър
Салем, Мазачузетс

ПРЕДГОВОР 

В следващите страници, потърсих отговор върху провокиращия въпрос за това, как правим църква в 20 век. Намерението ми е в две посоки: 1) да представя Библейското учение относно живота на Новозаветната църква за тези, които не са запознати с него и 2) да стигна до едно по-дълбоко разбиране за това, как живота на църквата е свързан с Божията крайна цел в Христос.

През цялата книга, аз ще се обръщам към църквите, които повечето хора познават, като "църкви институции." Бих могъл да ги наричам за по-просто "установени църкви," "църкви - базилики," "традиционни църкви," "организирани църкви," "църкви, управлявани от духовенството," "съвременни църкви," "църкви, основани на програми," и т.н. Въпреки, че тази фраза е едно незадоволително лингвистично средство, тя най-добре описва същността на повечето модерни събрания днес.

Преди някой социолог да възрази за употребата на думата "институция", с готовност признавам, че всички църкви, дори тези които аз определям като "Новозаветни църкви" допускат някакви институции. Говорейки социологически, институция представлява всяка моделирана човешка дейност или организация, създадена за изпълнението на определена задача. (Например, взимането на Господна вечеря всяка седмица, технически трябва да се определи като институция.) Но, в тази книга, аз използвам термина "църква-институция" в един по-тесен смисъл, имайки пред вид тези църкви, които действат главно като институции, които съществуват над, отвъд и независимо от своите индивидуални членове; които са организационно центрирани около префесионални пастори и персонал; които са изградени повече върху програми, отколкото върху взаимоотношния; и които са обединени на основата на специални доктрини или практики.

И в контраст, в тази книга, искам да представя видение за една църква, която е органична в своята структура и приятелска в своето действие. Формата й е Библейска, действието й е центрирано около Христос, и единството й е като това на частите в тялото. Казано по-просто, целта на тази книга е да открие отново и наново какво означава да бъдем църква от Божията гледна точка.

За тези, които никога не са чели, нещо, което е предизвиквало тяхната представа за "църквата", тази книга може да избухне като бомба. За тези, които все още не са готови да направят една честна и сериозна оценка на съвременната църква, тази екслозия може да се окаже оскърбителна. Все пак, тези които са достатъчно смели да доведат всяка практика под подробното разглеждане на Библейското откровение, да стъпят извън сигурните граници на традиционната религия и да презрат компромисите, за тях експлозивните истини в тази книга могат да ги освободят и доведат до една нова духовна реалност.

Виждайки изобилието от книги за Новозаветната църква, които вече са изпълнили рафтовете в семинарските библиотеки и книжарниците, някои могат да се чудят защо аз виждам нуждата от добавянето на още една книга в купа. Ами просто, аз вярвам че стойността на тази книга е главно в нейния подход. Тя се стреми да комбинира небесната и духовната природа на Божията цел в Христос с практичната и земната дименсия на църковния живот. Докато сравнително малко книги дискутират първото в светлината на второто (тъжното е, че много от тези книги са изчерпани), тази книга се стреми да представи второто през гледната точка на първото. С други думи, напълно да изследва живота в Новозаветната църква в контекста на вечната цел на Бог. Освен това, книгата се опитва да запази един здравословен баланс между теологичния аспект на църквата и нейните практични дименсии. Казано просто, тази книга е един скромен опит за представяне на старите истини от нов ъгъл. 

Тъй като аз не съм експерт по еклесиология (теологично учение за църквата), това, което съм написал идва от моите собствени Библейски изучавания и също така от опита ми при срещите ми с много църкви из страната, които се събират по начина, по който тази книга описва. Така че, основните концепции в книгата не са в сферата на теорията. Те са родени чрез духовно видение, и изживяни в християнски обувки. И затова, това което предлагам на тези страници, не е една полирана творба на професионален учен, а грубо изсечена изработка на един обикновен вярващ, който е преосмислил и препрактикувал църквата от години. В допълнение, тъй като това не е научен трактат, реших да цитирам цитатите неформално (все пак, главните публикации, от които съм цитирал са изброени в обширната библиография в края на книгата). 

И накрая, задължен съм на голям брой скъпоценни братя и доверени приятели, които имаха едно положително влияние върху тази книга, главните от които са Хал Милър, Ръсел Липтон, Стивън Конг, Робърт Банкс, Кристиан Смит, ЙОн Зенс, Джордж Моресхед, Рус О'Конър, Хоуард Снайдер, Дан Мейхю, Робърт Лонг, Крис Кърк, Давид Хебден в настоящето, а също така Т.Остин-Спаркс, Уочман Ний, и Г.Х.Ланг в миналото. Специални благодарности на моята жена, Сюзън, а също и на Дан Барт, Джоан Гордън, Пол Ходжес, Кери Кинсолвинг, Марк Матисон, Пеги Осборн, Джаймс Рутс, Мараната Спайсър, и Франк Валдес за техните технически коментари върху ръкописа. 

Предлагам тази книга като част от растящата работа на главния строител, Господ Исус Христос, който дори сега, продължава да изгражда Своята църква с живите камъни на изкупените.

Франк А. Виола
Брандън, Флорида
януари 1997

ВЪВЕДЕНИЕ 

ПРИЗИВЪТ ЗА НОВИ МЕХОВЕ 

“Никой не пришива кръпка от нов плат на стара дреха; защото кръпката, която трябва да запълни скъсаното, съдира плата и дрехата става по-дрипава. Нито наливат младо вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове и двете се запазват.” (Матей 9:16-17)

Темата за “обновяването на църквата” е често споменавана от много християни днес. Не може да отидете в християнския свят и да не чуете увещания за необходимостта от единство в Христовото тяло, основната функция на свещенничеството на всички вярващи, за неотложната нужда от разрушаване на всички човешко изградени бариери, нарастващото търсене за по-голямо изпълване с духовна сила и радикалното призвание за световна евангелизация.

Това модерно духовно обновяване не протича само в някоя част на Тялото Христово. По-скоро, то преминава през деноминационните и традиционните прегради. В действителност, библейския акцент на църковното обновление е в истинското освежаване от Божия Дух чрез Неговите деца. Те са канал за виното, дори за новото вино, което представлява действието и служението на Святия Дух в света днес.

И още, свидетелството на Духът показва и нещо друго – нещо по-дълбоко. В тишината, с все още не толкова пламенен глас, Бог призовава Своята възлюбена Невяста за свежо проучване на истинският контекст, в който тя да приеме духовното обновление. По този начин, спускайки се по религиозния хоризонт можем да открием едно все още скрито, но растящо множество от обикновени християни, които Бог използва за призоваването на Неговата църква обратно към простотата и жизнеността на новозаветните християни.

Затова сегашната грижа на Святия Дух е да осигури хора, които ще премахват своите човешки закоравели традиции относно църковната политика, църковната практика и църковната организация и които ще доведат църквата обратно към пълното управление на Господ Исус Христос. Или казано по друг начин, Божият Дух говори не само за виното, Той също говори и за меховете.

Несъмнено, сегашното движение, което набляга на духовното обновление и апостолската сила е действително истинско и запазва Библейското разбиране. Друга жива река, чиито открояващ се глас е възстановяването на апостолската практика и живот, прокарва по-дълбоки канали към вечната Божия цел. Въпреки, че това второ движени е по-малко обширно и забележимо от първото, то въпреки всичко отразява огромния копнеж на Спасителя към Неговата Невяста. Не би имало пълно възстановяване на апостолската сила без първо да бъде възстановена апостолската практика и живот.

Християнската история изобилстава с примери показващи как всяко обновление е било спъвано поради това, че новото вино е било наливано в стари мехове. По отношение на старите мехове, мисля че традиционната църковна структура има за основа старата Юдейска религиозна система – система, която разделя Божия народ на две отделни класи, нуждаещи се от посредници, от строеж на свещени сгради и основаващи се на външните форми. Лицата на старите мехове са много: разделението на духовенство-миряни, църковни събрания тип изпълнител-зрители, пастор-ориентирана система, програма започваща с хвалително служение, пасивно свещенничество, задължителна църковна сграда или комплекс и т.н. Всички тези лица представят старозаветните форми в новозаветна премяна.

В съгласие с това, сегашният повик на Духа за истинско обновление никога няма да стане реалност за тези, които пренебрегват Неговия постоянен повик за нови мехове – мехове, оформени от тези, които напълно са предали себе си на Господа заедно с новото вино на Неговия Дух.

Много хора предполагат, че Бог до голяма степен e оставил меховете на църковната дейност на прагматичните прищявки на добронамерени хора, но Бог не ни е оставил сами да се оправяме що се отнася до практиката на Неговата църква. Ние често забравяме, че църквата принадлежи на Христос, а не на нас! Както в Стария Завет, нито дори една клечка от скинията не бе направена по човешко усмотрение, но домът бе направен по “образ и подобие” дадени от горе.

Не трябва да мислим, че Новия Завет ни дава изключително точно копие на дейността на църквата. Всъщност, много груба грешка е да разглеждаме и да разнищваме апостолските послания с цел да намерим твърдо написани правила за реда в църквата, непроменими като закона на Мидите и Персите (такъв писан закон е съвсем различно нещо). Всъщност, Новия Завет ни дава една група от ясно дефинирани принципи и практики, които управляват Божия дом. И тези принципи и практики обхващат “Божествения образ и подобие” за екклесия (църквата).

Това е и целта на тази книга: тя е опит да ни екипира с една представа за меховете, които Бог е отредил да съдържат Неговото ново вино. Всяка глава рисува една картина на местното събрание, взета от платното на Новия Завет. И всеки замах на четката е един тържествен довод за признаване на суверенните права на Господ Исус над Неговия дом.

Няма ли да е глупаво да предположим, че ако задържим старите мехове поради силна привързаност към тях, ние ще можем да запазим новото вино на Божия Дух. Но както Нашият Господ каза, когато хората наливат ново вино в стари мехове, “меховете ще се скъсат и виното ще изтече”. Дали Господ радикално е разрешил този проблем в сърцата ни, така че да можем смирено да приемем новото вино, което Той търси да излее в тях като в мехове, които Той е приготвил? Това всъщност е единствения начин да опазим пълното лидерство на Христос в Неговата църква. В контраст на това, нашия отказ да се разделим със старите мехове ще ограничи Неговата суверенна ръка и ще наскърби нежното Му сърце.

Господ да ни помага сериозно да преосмислим меховете.

---

цялата книга можете да си смъкнете от ТУК