За нас, християните, Словото на Бога казва, че сме „победили сатана”! Живеем в години, в които копнежите ни могат да са най-силни и изкушението да си угодим е най-голямо. Ние сме хора и имаме сили и желание за всичко. За човек забавлението може да е всичко. Не представлява трудност да отидем на място, където нещата от живота не се мислят много, а се гледа на тях лекомислено с думите „те просто се случват”! Мислите ни понякога бягат от земните грижи и не позволяваме на проблемите да ни занимават. Това безгрижие и освобождаване на умът ни от сериозните неща може да ни тласнат преди всичко по пътя на удоволствията.

Нещата, които стоят по този път може да ни спънат, съборят или унищожат в зависимост от това колко ще им предадем ума, сърцето и душата си. От голямо значение е, колко са важни моментните удоволствия, колко от тях имат стойност, за да бъдат част от нашето бъдеще. Дали изцяло поглъщат мисълта ни в момента без да си даваме сметка за следата, която ще оставят след себе си във нашия живот. Има неща, които имат голяма сила и могат да повлияят на очите ни. След това без да осъзнава сърцето ни лесно можем да тръгнем по пътя на удоволствията и насладата. Библията говори за този път и за хората тръгнали по него като за „повече обичащи удоволствията, отколкото Бога” /ІІ Тимотея 3:4 ст./.

Когато съвсем безобидно и за първи път удоволствията се изпречат пред очите ни може би няма да ни повлияят, но с времето тяхното въздействие върху нас, ще се вижда все повече и повече. Ще дойде момента, в който ще убият душата ни, ако им дадем сърцето си. Това е също пътя, по който ще прегори съвестта ни, а сърцето ще се закорави. Словото продължава да говори „А които са Исус Христови са разпънали плътта, заедно със страстите и пожеланията й” /Галатяни 5:24 ст./.

При сътворението Бог създаде телата ни и идеалната цел за тях беше да бъдат съвършен дом за душата ни. Затова е важно да не позволяваме телата ни да се покваряват! Словото ни насърчава да бдим над тях, да ги пазим.

Мъдрецът Соломон пише, че земните удоволствия са „неудовлетворяващи, празни и суетни”. Има много неща, които ще идват до нас с цел да ни донесат моментно удовлетворение, но това не означава, че са истински удоволствия.

Може да пробваме много неща в живота си, но замисляли ли сме се колко от тях могат да удовлетворят сърцата ни? Мястото, което е създадено и предназначено за Бог не може да го наситиш с нещо друго! Винаги ще е недостатъчно! Много удоволствия ще застават пред нас, представяйки се за безобидни развлечения, слабости и буйности. Дори ще предизвикват нашата усмивка, но те са временните радости, с които сатана се забавлява и работи.

Тръгвайки по житейския път, пред всеки християнин се изпречкват насочващи табели и знаци. Не всички, обаче са поставени от Този, Който поддържа пътя. Някои от табелите имат за цел да ни отклонят от правилната посока и да тръгнем в пресечката, която ще ни отведе на главния път към удоволствията. Разпознаваме ли фалшивите табели? Те са цветни, весели и закачливи. Обещават ни идеално асфалтирана магистрала, по която се пътува лесно и безпроблемно. Примамливо, нали?

„Никой да не ви мами с празни думи...” /І Коринтяни 6:18 ст./. Ако обичаме истинският живот и се стремим към него ще трябва да направим завой от пътя на удоволствията и да тръгнем по другия път, който ще ни отведе до истинската свобода и наслада!

Не допускайте мисли и възможности и не се включвайте в разговори за мимолетни удоволствия. Избягвайте възможности, когато усещате, че може да се стигне твърде далеч. След това е трудно да се спре. Избягвайте компании, които могат без да осъзнаете да ви завлекат на място, от където крачките назад ще са трудни, а може би и невъзможни. Избягвайте местата, където всичко вътре във вас крещи, че удоволствието ще ви изкуши и ще погуби адекватните решения. Избягвайте дори разговорите, които могат да ви доведат до пътя на удоволствията.

На този път се обръща гръб! Направете го, докато е време! Не го мислете дълго!

Удоволствията идват с много голяма сила, но на тях се съпротивляваме с молитва и действие. Страстта по тях умъртвяваме с Божията сила. Дърпаме юздите навреме още в мислите си и така се отдалечаваме от нежелани действия в тази посока.

Да тръгнем по другия път!

Георги Найденов

снимки: www.sxc.hu