Благодарност

Жената може да засегне и обезсърчи мъжа си с безразличието си. Не сте ли изложени на опасността да приемате много от делата на Вашия партньор като нещо обикновено? Кога за последен път сте благодарила на мъжа си за някоя добре свършена работа, за заплатата, която носи вкъщи, за грижата му, за неговите - дори несръчни - опити да Ви направи комплимент или да Ви достави радост с някой подарък?

Жена, която казва на мъжа си, когато той и донесе нещо сладичко: "О, нали знаеш, че не ям сладки неща заради линията си!", сама ще си е виновна, ако в бъдеще той престане да проявява такова внимание към нея.

Освен това подобна реакция е черна неблагодарност. Неблагодарна е и жената, която смята, че е в правото си да получи подарък, букет цветя или комплимент. Бъдете благодарна, а не изисквайте!

Една жена още в началото на брака на няколко пъти даде на мъжа си ясно да разбере, че не е лошо от време на време да се връща вкъщи с букет цветя. Обаче докато мъжът чувстваше това нейно спотаено изискване, той беше напълно неспособен да го направи - просто го беше страх от формална (дори лицемерна) благодарност. Възможно ли е човек да изисква нещо, което му се полага по право, и същевременно да е искрено благодарен?

Да подариш себе си

Покажете на своя съпруг любовта си, като му подарите себе си. Например, на кого дарявате красотата си? Кога се гримирате - само когато излизате? Кога си обличате хубавите дрехи - когато отивате на гости? Тогава мъжът Ви със сигурност ще има чувството, че той самият не е толкова важен за Вас. А и какво друго би могъл да си помисли, когато вижда, че се нагласявате, преди да отидете на пример на лекар, а него го посрещате с мръсната си кухненска престилка и несресана коса? Или когато Ви вижда с хубави дрехи само когато имате намерение да отидете на кафе при някоя приятелка, а на следващата вечер му правите компания, облечена в избелялата, износена рокля на сестра си, която все още може да се носи из къщи? Из къщи - да, но не и пред съпруга Ви! Ако искате да обичате мъжа си, бъдете красива за него! Любовта иска да зарадва другия!

Помислете си в какъв всеж вид ще изненадате мъжа си тази вечер. Той много ще се зарадва и ще се прибира с по-голямо удоволствие вкъщи, когато знае, че ще го посрещне една жена, която се е постарал да е красива заради него.

Обикновено Вие, като съпруга, определяте атмосферата на цялата вечер - според това как ще посрещнете съпруга си. Дори един преуморен и мърморещ мъж няма да може да запази за дълго мрачното си настроение до една приятно облечена, ухаеща и мила жена. Опитайте, и имайте търпение, ако не посигнете зашеметяващ резултат още от първия път. Във всеки случай си струва!

"Една умна жена знае, че няма по-добра козметика от доброто настроение. Доброто настроение е богатство, което не е трудно да се спечели, ако човек не взима толкова на сериозно собствената си персона." (Е. Мюлер)

Красотата на жената

Ние не сме отговорни за лицето, което сме получили по рождение. Но лицето, което имаме сега и ще имаме в бъдеще, до голяма степен зависи от нас. При това решаваща е не толкова козметиката, а преди всичко изражениет. Именно то прави жената красива. Ниго малко дългичкия нос, нито кривите зъби, нито големичките уши не могат да нарушат красотата, която идва от изражението. А откъде идва изражението? То е огледало на душата. Едно весело, миролюбиво, уравновесено, благодарно вътрешно същество винаги си личи по изражението на лицето. И така, бъдете "красива"!

Бог е надарил и тялото Ви с много естествена красота. Помислете само - сам Той го е направил! Противникът на Бога, разбира се, винаги се опитва да изкриви и изврати всички дела на Създателя. И понеже много християни виждат това, те попадат в другата клопка, люшват се в другата крайност - да не обръщат никакво внимание на красотата на тялото, дори да я обявяват за "светска". При това те забравят (също и по отношение на дрехите), че Бог е създал и формите, и цветовете, че Той украсява една пролетна поляна с хиляди весели цветове и се радва на хармоничното многообразие, на красотата.

Духът на исляма например, който задължава жените да носят фереджета и тъмни дрехи, е напълно противоположен на евангелието, което носи радост. Една жена, която се поддържа, която се облича с хубави, с вкус подбрани дрехи, прославя своя Създател.

В будизма, при десетте заповеди на Буда, срещаме същия дух: (8) Забраняват се украшения от цветя, парфюм, грим и накити; (9) Забранява се спане на удобно легло и т.н.

Лицето и дрехите трябва да изразяват вътрешното състояние на човека. Затова няма нищо лошо в използването на грим - разбира се, с вкус и приличие. Това може да допринесе вътрешната красота на душата да се изрази и външно.

Но ако някой се опитва с "белило и червило" да прикрие подлост, похотливот или бездуховност, това е лъжа и измама. От тази лъжа може да се заблуди само човек, който поради нечистите си мотиви сам иска да бъде заблуден. Красивото изражение, подходящо подсилено с вкус и мярка, няма нищо общо с намацаното лице на жена, която се стреми да прикрие вътрешната си празнота. Това са толкова различни неща, че Соломон (който е разбирал доста от тези работи) е казал: "Както е златнат обица на носа на свиня, така е красива жена, която страни от разсъдък." (Пр. 11:22)

Дрехите също трябва да изразяват вътрешното същество. Какво е Вашето вътрешно същество - безцветно, сиво и подтиснато или радостно, щастливо и доволно? Вашето облекло трябва да има индивидуалност. Жена, която винаги следва модата, винаги ще е облечена грозно, тъй като човек не може да променя според сезона своето същество, което се отразява в начина на обличане. Също така не можете да променяте и прическата си или цвета на косата си на всеки няколко месеца, без с това да издадете своята нестабилност, вътрешна празнота, несигурност и недоволство. Може ли човек да променя на сезони походката или почерка си, които до известна степен също отразяват неговата личност?

Към най-последната дума на модата винаги се придържат жени, които не искат да покажат своята индивидуалност, защото такава въобще няма. Те обикновено нямат понятие от истинска красота.

Жена, която притежава вътрешна красота, никога не би се поддала на мода, която налага подчертано еротично облекло. Следващата крачка би било разголване. Това, че една християнка трябва да се пази от съзнателно възбуждане на похотливост, е пределно ясно. Но толкова повече тя трябва да се старае да бъде привлекателна и красива за мъжа си и вкъщи да го посреща като принцеса. Тогава и мъжът и ще и се радва като принц.

Да бъде приятелка

Бъдете приятелка на мъжа си. Възможно ли е това въобще? Приятелството би трябвало да съществува още преди брака. И когато то се поддържа и развива и в брака, тогава разцъфтява един съществен аспект от Вашите взаимоотношения, който дава своите скъпоценни плодове.

Но какво означава приятелство? Темата е много обширна, но само с няколко думи би могла да се синтезира така: Влюбените стоят един срещу друг и се гледат дълбоко в очите. Приятелите стоят рамо до рамо и гледат към общата цел! Тя ги свързва и изгражда доверие помежду им.

Вие можете и трябва да бъдете любима на мъжа си, която го гледа дълбоко в очите, но не забравяйте да му бъдете и приятелка, която застава до него и гледа напред. Колко жалко за мъжа, който може единствено със своите другари да нахвърля и отхвърля идеи, да разработва и коригира планове и да очаква с нетърпение осъществяването им. Може би в началото на брака той е говорил за тези неща и със съпругата си, палил се е, пресмятал е, споделял е с нея мислите и страховете си, надълго и нашироко и е разказвал за своите успехи. А сега седи пред яденето на масата с отсъстващ поглед или има среща с други хора. Когато жена му го попита какво го вълнува, той отговаря: "О, нищо съществено." Всъщност обаче той има предвид: "Нищо съществено за теб!" При това положение жената вече не е приятелка.

Как се стига до такова развитие? Най-често когато жената слуша плановете на мъжа си с лека (понякога иронична) усмивка, прави тук-там по някое глупаво възражение, подхвърля няколко разсеяни забележки, пита за нещо несъществено, като едва подтиска прозявката си, така че мъжът скоро забелязва, че тя не се интересува истински от темата. Той усеща, че до него не стои някой, който се вълнува от същата цел и обмисля заедно с него плановете му.

Като доказателство за това жената го прекъсва и заговаря на друга тема - нещо за домакинството, съседите, модата или роднините, които е поканила на обяд следващата седмица. 

И така, след известно време той престава да говори с нея за своите идеи и мечти, за своята работ и вълнения. Той също започва да се осведомява за някой роднина и пита дали да не поканят и него, разказва за котенцето на съседа и за децата, които отскоро живеят на същата улица и са ужасно невъзпитани.

Теми - колкото щеш, но насред разговора тя забелязва, че той крадешком си гледа часовника или с половин око чете заглавията на вестника. Това я вбесява - тя се чувства пренебрегната! А той си облича палтото и отива при колегата си, при приятеля си - защото няма приятелка.

Стремете се да станете приятелка на мъжа си, да делите с него не само дома и леглото, но и неговия свят. За тази цел не е необходимо да разучите упътването на някоя нова машина, над която той работи, или да изкарате компютърен курс за напреднали. Никой не очаква това от Вас, Една приятелка участва в живота на мъжа си по един интелигентен, благ, другарски начин. Той се нуждае от Вас повече, отколкото може би и сам осъзнава. Вашата подкрепа, похвала, Вашата преценка са по-важни за него от компетентната преценка на специалистите. Но може и да се наложи да прочетете някоя книга за селското стопанство в третия свят, защото Бог е вложил този проблем в сърцето на мъжа Ви. Жени, които не искат да чуят нищо за търговия или изкуство, или професия, или политика, изгубват приятелството на своя съпруг, проиграват лекомислено привилегията да бъдат истински партньори на мъжете си.

Останете негова приятелка (доверен човек, който стои рамо до рамо) и когато мъжът Ви преживява някой провал, професионален неуспех, когато остане безработен или го сполети някое друго изпитание. Когато всички други го изоставят, ще си проличи доколкоВие сте му истински приятел : Приятел обича всякога, и е роден брат по време на нужда." (Пр. 17:17)

из книгата "Ние двамата" от Валтер Нитше