Гергина Кирякова

Предбрачно, брачно и семейно съветване

МЛАДЕЖИ

1.                     Ходене

2.                     Секс преди брака

3.                     Мастурбацията

ХОДЕНЕ

Екл. 11:9,10 Римл.13:3

Когато е писана Библията, на Изток не е съществувал такъв проблем сред младите. Момичето е било сгодявано рано – още в детство и женено още през юношеството, даже без да види годеника си. Затова и в Библията няма стихове за “ходенето”. За да обясним този съвременен проблем на младите, ще почерпим информация от библейските принципи и заповеди. Има правилно и неправилно ходене. Това младежите трябва да разберат и да правят разлика.

Във всички хора има жажда за емоционална близост, поне с още един човек. Нуждата от любов е най-голямата нужда, заложена в човешкия дух. Оттам произтича и нуждата за интимност с друго човешко същество. Бог рече:”Не е добре човека да бъде сам, ще му създам подходящ помощник”(Бит.2:18). И макар, че Адам не бе сам, бе в Божието присъствие, той страдаше за интимност с друго човешко същество. И Бог не му даде животно за другар, нито друг мъж, или няколко жени, а му даде само една жена, която стана негова съпруга и задоволи нуждата му. Нуждата от топлота, любов е основна нужда, която се чувства от бебе. И понякога бебетата, децата умират, когато не им е задоволена тази нужда.

В една болница за спешни случай, довеждали много кърмачета, останали без родители. Бебетата имали храна, дрехи, топлина, но започнали да умират бързо. Тогава една от сестрите се досетила, че никой не общува с тия кърмачета. Те започнали редовно да гушкат децата, да ги целуват, да им се радват и за учудване на всички – децата спрели да умират! Както децата, така и порасналите хора имат тази нужда от любов, топлота, внимание и интимност. И затова копнежът на “ходенето” е да задоволи тази нужда от интимност. Младите искат да имат приятел от другия пол, за да споделят, за да получават интимност. “Ходенето” е вид взаймоотношение, което има за цел да задоволи някой нужди. Днес “ходенето”е един от главните проблеми в църквата сред младите ите не знаят как да постъпят.

ЦЕЛ НА “ХОДЕНЕТО”

Всеки младеж, който тръгва да “ходи”, трябва да си изясни целта на това “ходене”. Защо тръгваме с това момче или момиче? Има правилна и неправилна цел, правилно и неправилно ходене. Целта на правилното ходене е подготовка за брака. Лицето, с което ще направим брак е едно от тези, с които ще ходиш. Затова всеки младеж трябва да си зададе въпроса, когато тръгва да ходи: ”Това ли е моят бъдещ брачен другар?”

НЕПРАВИЛНО “ХОДЕНЕ”

“Ходенето” е опасен период от живота на младите и те трябва да внимават с чувствата и страстите си. П.П. 4:12 предупреждава, че момичето е “затворена градина”, източник “запечатан” и никой не може да влиза в тази градина без време. Започването на предбрачния секс е влизане в градината незаконно и обиране на незрели, зелени плодове, които горчат и вгорчават връзката.

Ето някои отличителни белези на неправилното ходене.

Момчето и момичето се влюбват и образуват затворена връзка. Започват да се усамотяват, да избягват общите събрания, отстъпват от вярата и от църквата. Те се отделят от другите, прекарват много време заедно сами затворени. Облягат се много на любовните ласки, стигат бързо до секса и после страдат. Неправилното “ходене” е насочено навътре.То е пилеещо времето, емоциите и силите. Алчно и натрапващо по своята същност, то става “застояла вода”. Поглъща сили, енергия, вяра. Неправилното ходене е затворена, изсмукваща емоционална връзка, от която няма смисъл. Тя е нарушение на основната заповед в Мат. 22:37-39 "“а възлюбиш Господа Твоя Бог...и ближния си като себе си". Когато това “ходене” ти нарушава връзката с Бога, то е неправилно. Понякога младите хора са ограничени, нямат интереси и хобита, нямат обща занимателна дейност. Тогава те имат стремеж към изолиране, усамотяване и бързо стигане до секс.

ПРАВИЛНО ХОДЕНЕ

При правилното “ходене” връзката е здрава, окриляща, топла и се спазва библейската заповед в Мат. 22:37-39. Младите не нарушават връзката с Бога, тя е силна, молитвеният живот е добър. В същото време “обичай ближния”-този, с когото ходят по библейски. Помагат му лично да израстне в духовно, емоционално, дори в сексуално отношение. В тази връзка става опознаване на характерите, личностите. Младежите прекарват в общение с другите младежи голяма част от своето време. Спазват границите на предбрачните взаимоотношения, като са поели отговорност за това. Молят се и чакат да узнаят Божията воля за тази връзка: “Това ли е бъдещия ми брачен другар?” е въпросън, на който те търсят отговор. Въздържат чувства, страсти, за да могат да останат чисти и неопетнени до брака си.

ОПАСНОСТИ

1.При ходенето има опасност от нараняване. Взаимоотношенията преди брака са много прогресиращи, бързо развиващи се, пълзящи. Често се минават границите на забраненото и се стига до сексуална връзка. Ако младите не начертават граници на интимните взаимоотношения и не поемат отговорност да ги спазват, те ще стигнат до секса и после, при разкъсване на връзката, ще се наранят дълбоко. Тоа е отхвърляне, което може да доведе младежа до самоубийство, алкохол, наркотик. Много младежи се нараняват дълбоко при разкъсване на дългогодишни интимни връзки, Понякога нараняването е толкова дълбоко, че младите стигат до психическо разтройство и депресия.

2.Всяко “ходене” изгражда крепости в ума. Това са спомените, изживяванията, които се запечатват в ума. Когато има и сексуална връзка, според 1Кор. 6:16, ти си свързан с този човек по най-интимния начин; този човек като че ли влиза в тебе, в ума ти и остава своя отпечатък там. И ако ти имаш връзка преди брака с 2-3-5 души, всички те са осатвили спомени в ума ти, но и всички са взели нещо от теб. Всичко това те опустошава и когато се ожениш, това ще пречи в брака. Ти ще си загубил способността да създадеш чисти и сериозни взаимоотношения. Всички тези крепости ще ти пречат на общуването с брачния партньор и особено в сексуалната сфера ще ти бъдат пречка за пълното отдаване. Тези крепости в ума, създадени от предишните “ходения” са и изкушение в сексуалната сфера. Ако срещнеш предишния си приятел и все още имаш чувства към него, много лесно ще изневериш. Особено когато връзката е била и сексуална, крепостите в ума са силни и трудно се събарят. (2Кор. 10:4-5).

3.Друга опасност по време на ходенето е да изубиш контрол над мисловния си живот. Въображението може да съсипе живота ти, ако не го контролираш. Влюбването не оставя нито частица от теб недокосната. Главата ти се замайва. В организма ти се отделя 200пъти повече от хормона ендорфин, който е естествен допинг, отделящ се от мозъка. Волята ти се топи, чувствата ти са объркани, въображението ти е извън контрола. Всеки младеж трябва да пази въображението си да не би Сатана да прожектира на него сексуални картини, нечисти неща и с тях да разпалва копнежа по тялото на другия човек. Християнинът трябва да се пази от похотливи мисли и да не забравя, че Исус рече: “Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, е вече прелюбодействал с нея в сърцето си."”(Мат. 5:28).

4.Една от опасностите при “ходенето” е, че младите слагат пречки в личния растеж и се лишават от служение в църквата. Ограничават свободата на този, с когото “ходят” и се явяват собственически чувства и ревност. Не можеш да “ходиш” правилно, ако не уважаваш свободата на другия. Много пъти единия сграбчва другия, залепва се за него и не му дава свобода и мир, слага го в “кафез”, за да го запази за себе си. Но така се погубва личността и връзката. Ако някой си “ходил”, а сега вече той не желае да “ходи” с тебе, не го задържай, дай му свобода! “Ако е твое- ще се върне при теб, ако ли не-никога не е било твое”. Любовта към ближния включва и това- да дадеш свобода на човека, сам да направи своя избор за брачен другар.

5.Друга опасност е ранния брак. В Пр.29:20 се казва: “Видял ли си човек, прибързан в работата си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него”. Не позволявай на роднини, приятели, във влюбеността да те тикнат в ранен брак. Трябва да узрееш за жинитба. Статистиката показва, че 50% от ранните бракове завършват с развод през първите 5 години от брака.

6.И накрая при правилното “ходене” се прави разлика между влюбване и любов. Според изследванията влюбването траело максимум 2 години и накрая влюбените слизал от облаците, очите му се отварят, и той вижда нещо, което досега не е видял. Влюбването не трае вечно, а любовта. Влюбването не е акт на волята, както любовта. То не е истинска любов, защото неизисква усилие. Влюбването е сексуално привличане, силни чувства, които те завладяват. То не е заинтересовано от личното израстване на личността. Това е един временен емоционален възход. Докато любовта е нещо, което обединява разума и емоциите, включва действие на волята и изисква дисциплина. Любовта дава личностно израстване. Тя е избор да вложиш енергията си в усилията да даваме на другия. Да виждаш, че неговия живот се обогатява от това усилие. Любовта е по-вълнуваща и силна от влюбването. Исус заповяда: “Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих!” (Иоан 14:34). Ние имаме заповед да се любим, която показва, че любовта не е само чувство, но тя е личен избор, решение на волята да постъпиш така, както ни се казва в 1Кор.13:4-6. Най-основната ни нужда не е да сме влюбени, а да бъдем обичани с любов, която извира от разума и избора, а не от инстинкта. Библията учи “ходете в любов”. Библейското “ходене” е да подпомагаш другия да израства- емоционално, духовно, личностно. Да изграждаш взаимоотношения, които наподобяват Исусовите взаимоотношения, описани в Иоана 13-17 глава. Те са жертвоготовни, защитаващи, назидаващи, ненараняващи. Това е трудно, защото светът проповядва друг вид “ходене” между младежите- с безопасен секс и ги тласка към това “ходене в тъмнина”. Но младежът трябва да :ходи така, както е ходил Исус- в светлина”. Да спазва библейската заповед в Мат.22:37-38 “Да възлюбиш Господа и ближния”. Защото това е заповед на посвещение, саможертва. Въпросът е как младежите да държат в равновесие тези две неща- изпълнението на тази заповед и “ходенето” с приятел или приятелка. Отговорът е в: “Пътвом търсете Неговото царство и Неговата правда” (Мат.6:33). На първо място в твоя живот трябва да стои Бог. Исучаването на Библията, молитвата, служението на Бога, богослужението са неща, които трябва да са първи винаги в живота ти като младеж. Тези неща не трябва да пострадат при едно “ходене”, а напротив- трябва да израстнеш в тях, да израстнеш в общението си с Бога. И едно от най-важните неща е да не изгубваш страха от Бога при “ходенето”. Имаш ли страх от Бога, ти ще имаш силен въздействащ ефект върху човека до теб, ще му помогнеш да израства. Процесът на “ходенето” е една добра възможност за израстване като личности, една възможност за опознаване на себе си и другия до теб. То наподобява катерене по скала- трудно и опасно, с удряне, нараняване, падане. Но е удовлетворяващо и възнаграждаващо. Понякога отчайващо и депресиращо, но понякога е летящо и прекрасно.

ХОДЕНЕ С НЕВЯРВАЩ

2 Кор. 6:14

Често младите задават въпроса: “Може ли християнин да ходи с невярващ?” Християните са избрани хора. Те се радват на определени привилегии, но и носят отговорности. Божията заповед в 2Кор.6:14 “Не се впрягай с невярващ…” е много ясна и категорична. Твой е изборът дали ще я спазиш или не. Когато християнинът започне да "“оди"”с невярващ, това е действие на непокорство спрямо тази заповед.

Да разгледаме защо Господ казва “Не се впрягай с невярващ”. Много хора мислят, че като “ходят” с невярващ, ще го доведат до Бога и ще го накарат да повярва. Статистиката говори, че това става много рядко. Обикновено става така, че вярващият отива в света. Едно момиче споделило с пастора си, че има приятел невярващо момче и иска да се омъжи за него. Потърсило съвет от пастира, а той й казал да се качи на амвона и да се помъчи да го изтегли при себе си. Колкото и да се опитвала тя- не могла. “Добре сега, нека се опитам да ти помогна да дойдеш при мен- казал пастирът”. Той я дръпнал надолу и тя за 1-2 секунди скочила при него. Момичето разбрало какво иска да й каже пасторът с този нагледен пример. Лесно е да слезеш на нивото на някого, но е трудно да се издигнеш до нивото, където се намираш ти. При “ходенето” с невярващ има опасности.

Текстът в 2 Кор.6:14 ясно говори: “Не се впрягай с невярващ, защото какво общо имат правдата с беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? Какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващият с невярващ?” При “ходене” с невярващ християнинът, който е оправдан, започва да общува с човек, който е в беззаконие. Какво общо има между тях? Вярващият е от царството на светлината, а невярващият е от царството на мрака. Ако едно вярващо момиче “ходи” с невярващо момче и после ще се оженят, тя попада под властта на мъж, който е от царството на тъмнината. Това е много опасно за нея и цялото й духовно състояние. За някой християнки бракът им с невярващ партньор е краят на духовния им живот.*

При “ходене” с невярващ не се споделя една и съща ценностна система. Ценностната система на християнина е изградена върху Библията и е обратна на светската ценностна система. Това, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. Или “какво съгласие има Христоа с Велиала?” В какво могат да имат съгласие вярващият и невярващият, след като ценностните им системи, по които живеят са различни? В нито една сфера от жиивота си те не могат да имат съгласие. Натискът върху християнина от страна на невярващия ще бъде много голям и това ще кара вярващият да прави компромиси със себе си и вярата, вследствие на което ще натрупа гняв в себе си. Какво общо може да има между вярващия и невярващия? На първо място в живота на вярващия е Бог. При невярващия на първо място са парите, властта, удоволствията. Вярващият, с приемането на Христос, е станал нова личност – влезнал е в Христос, има нова ценностна система, ново мислене, ново място където ходи, нови виждания и разбирания. Той има духовни изживявания, молитвен живот, връзка със св. Дух и негов Господар е Исус Христос. При невярващия тия неща не се случват и за него духовните неща са глупост. Затова той ще се подиграва с ценностната система на вярващия и ще я критикува. За невярващия светът се върти около него и целта му е търсене на удоволствия. “Какво съучастие има вярващия с невярващия?” В какво могат заедно да участват те? При тях липсва най-важния елемент в общението и това е духовният. После в брака това също ще липсва и те няма да могат да изграждат общението в брака си и ще страдат. Ще липсва сърцевината на общението, ще липсва общата молитва, ходенето на църква, общението с вярващи семейства. Ще липсва общата цел и убежденията.

По-късно и децата ще страдат, защото те ще бъдат понякога бойното поле на различните ценностни системи на мама и на татко. Какво общо може да има между вярващ и невярващ?

В това сексуално просмукано обещество, разбирането за секса сред невярващите не е библейско, а светско. За невярващия е нормално да има предбрачен секс. Той не знае библейските норми за поведение и морал и не ги спазва. Върху християнина ще има голям натиск в тази сфера. Той ще започне да охладнява към Бога, ще започне да прави компромиси и накрая ще застане в бунт срещу Бога, братя, сестри, пастир и църква. Когато вярващия попадне в това състояние в бунт срещу Бога, той прави брак с невярващ.

При “ходенето” с невярващ вярващият не може да сложи граници на взаимоотношенията, граници на интимността преди брака и лесно стига до сексуална връзка. Ако имаш връзка с невярващ, направи си следните изводи:

1.Твоето приятелство с невярващ позволява ли ти да спазваш библейските заповеди в Мат. 22:37-38? Имаш ли добро общение с Бога? Съгрешаваш ли в тази връзка? Тъй като правилното “ходене” е с цел израстване на личността в емоционално, духовно и сексуално отношение. Бъди честен и реши: Помага ли ти тази връзка с невярващ да израстнеш в тези сфери? Помага ли ти да израстнеш в общението ти с Бога, или те отдалечава от Него?

2.Когато “ходиш” с невярващ, той може да иска брак, а ти да не гледаш сериозно на тази връзка и да не мислиш за брак. Помисли си: разумно ли е да развиваш близки отношения с някой, за когото знаеш, че не е Божията воля да се ожениш? Помисли за крепостите в ума, които ще изгради това приятелство. Разумно ли ще бъде да позволиш приятелството да се задълбочи и после да се отдръпнеш в последния момент и да оставиш след себе си болка, нараняване? Какво свидетелство за Христос ще бъде това? Как ще реагира невярващия на това? Много вярващи казват, че ходят с невярващи, за да им свидетелстват за Христос. Но такова евангелие няма в Бислията. Това го има в кълтовете (“Децата на Бога”), където момичетата привличат със секс мъжете в култа. Разумно ли е да губиш време, сили, енергия в такава връзка с надеждата, че невярващия ще повярва? Заслужава ли си да правиш толкова компромиси с вярата в Бога, заради невярващия? Това е любов към себето. Гъделичкане на собственото себелюбие, че си харесван, търсен, обичан. Християнинът трябва да има далновидността и “очите му да бъдат в главата” (Екл.2:14), а не да “ходи в тъмнина”. Накрая нека си спомним какво казва Пс.1:1-“Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранията на присмиватели не седи. Но се наслаждава в закона на Господа. И в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва, във всичко що върши ще благоуспява.”

АМИН!

СЕКС ПРЕДИ БРАКА

(1Сол.4:3-8)

Младите хора днес нямат правилно виждане за предбрачните връзки. Това идва оттам, че никой не ги учи и те не получават достатъчно информация във връзка със сексуалното възпитание.

Днешните проповедници за секса- радио, телевизия и подобни медии проповядват секса, те тикат младежите към предбрачен секс и към пробни бракове. Те проповядват, че въздържанието не е добро и уврежда човека. Те проповядват още, че половите органи са дадени, за да се използват и ако не ги използваш, ще се разболееш.

Казва им се още, че трябва да имат опит в секса преди брака, за да може в брака да са по-уверени и да имат по-голяма еротична хармония.

Но това ли е истината?

Да, само че това е истината за света на Сатана.

Библейската истина е друга.

Подрастващото поколение трябва да бъде наясно с предбрачния секс и последиците от него. То трябва да знае и Божията гледна точка за секса. Бог е създал секса, защото ни е създал сексуални същества-мъж и жена, с полови органи.

Бог е създал секса, за да се обичаме и създаваме чрез него. Сатана го е направил за похот и похот да получаваме чрез него.

Бог е направил секса чист и добър и го е затворил в брака. Сатана е направил секса мръсен, нечист и го е извадил от рамката на брака.

Бог е дал секс в брака, като сексуална защита за брачните другари (1Кор.7:2-5) срещу многото сексуални изкушения в този свят.

В брака сексуалната връзка е символ на “една плът”, на единство, на едно тяло пред Бога.

Нека си отговорим на въпроса: “Защо Бог не позволява връзка преди брака?”

Когато Бог каже “Не!” на нещо, Той цели да ни предпази от много неща- объркване, болка, тормозещи спомени, болести, депресия. Бог не е съсипник на удоволствия, а е любов.

Много младежи мислят, че когато Бог забранява предбрачния секс, разваля чуждото удоволствие. Но това са лъжите на Сатана. И днешните медии подсилват лъжите на Сатана за безопасен секс преди брака. Те проповядват, че въздържанието е опасно и вредно, но истината е тази, че повече психично болни младежи има сред тези, които не познават задръжките.

В много училища се поставят апарати за противозачатъчни хапчета. Проповядва се, че истински мъж е този, който често прави секс с различни жени, а дама е онази жена, която също сменя партньорите си.

Това ли прави мъжът- мъж и жената- жена?!

Нима с това би трябвало да бъде горд един човек, било то мъж или жена?!

Натискът от света върху младежите от християнския свят е огромен. Ако разберат, че си девствен, карат те да се чувстваш, че си ненормален, болен или луд. Груповият натиск е голям.

Младежо, готов ли си да кажеш “НЕ!” на предбрачния секс?

Можеш ли да се съпротивляваш на този натиск?

Духовният ти живот ще зависи много от силата ти да казваш “НЕ!” не греха, света и Сатана!

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗРЕЗ НА ПРЕДБРАЧНИЯ СЕКС

Половото влечение е от Бога и Бог го е поставил в човека. Младежите не трябва да се чувстват виновни, че имат полови влечения. Това е нормално и добро. Лошото е, ако някой няма влечение към другия пол. Това е болестно състояние.

Младежите трябва да знаят, “Че има време за всяко нещо под слънцето…” Екл.3:1.

Младежите мислят, че сексът е нещо приятно, развлечение и игра. Да, той може да е това, но само в брака. Преди брака сексът носи напрежение, болест и наранява. Сексът преди брака наранява личността, защото всеки бърза да задоволи себе си без да дава на другите.

Сексът преди брака е грях, който обещава да ти служи за задоволяване на нуждите; да ти задоволи нуждите, но в същото време да те ограби и нарани. Девствеността е свещена и е само за брачния партньор.

Бог е планирал сексуалната връзка в брака да започва от нула, да расте и да се развива в изживяване, опит, удоволствие и знание. В предбрачната връзка дтлбочина на сексуалната връзка не може да се създаде. Обикновено мъжът се възбужда бързо, а жената по-бавно. Само в брака двамата могат да се учат да се пригаждат един към друг, да се допълват и да израстват в сексуалното общуване. В предбрачната връзка няма време да се изживее сексът- спокойно и в дълбочина. Младите имат проблем- къде да се срещнат, не разполагат с време, всеки бърза, остават незадоволени. Полова хармония се достига в брака, в който брачната двойка има време /цяла нощ/; съпрузите са спокойни, че не вършат грях, те не се страхуват, че някой ще ги види, защото имат защитата на брака.

Младежите, които посягат на “забранения плод” имат ВИНА в себе си. Идват и угризения на съвестта. Страхът да не бъдат открити, прречи да развият връзката си. Бог е планирал сексът да носи радост и удоволствие на двамата. Но преди брака той не носи това. Чувството, че вършиш грях ти създава вина и това убива радостта и удоволствието от сексуалната връзка.

Чувството за вина прави момичето фригидно, а момчето импотентно. А страхът да не разберат близките-братята, сестрите-травмира двамата, изпълва връзката им с напрежение. Дори и при най-малкия конфликт тя може да се разкъса и в двамата да се породи желание за отмъщение поради нараняването от егосекса, който са практикували. Егосексът е секс, при който се цели само личното задоволяване, а точно това се прави в предбрачните връзки.

Голямата опасност от предбрачния секс е изграждане на крепости в ума. В мозъка е центърът на секса. Там в ума се трупат и запазват спомените от предбрачния секс. Когато имаш сексуален контакт с няколко личности, те сякаш влизат в тебе. В 1Кор. 6:16 се казва, че когато двама души имат сексуална връзка, между тях се създава интимност, свързан си с този човек по най-интимния начин. Ако връзката приключи, обвързаността остава. Дори когато се ожениш, всички тези изживявания, отпечатани в ума ти, ще ги пренесеш в брака си. Създава се умствена бариера, която пречи на пълното ти отдаване на брачния партньор. Ако са запазени и чувствата, тогава има опасност сексуалните желания да се насочат към предишния приятел и към брачния партньор да си безразличен, импотентен.

Още това е предпоставка и за изневяра, ако срещнеш предишния си приятел. Затова тези срещи на класа след години са опасни. Старите спомени и изживявания се събуждат и стават много изневери.

Много момичета искат да задържат момчето при себе си със секс, но не успяват. Когато лесно и бързо се стига до полов живот, това отблъсква момчето и момичето. Тя му се вижда леснодостъпна, момичето от своя страна се чувства използвано, следват разочарованието и раздялата. Със следващия нещата се повтарят.

Нещо, което трябва да се знае е, че сексът е като естествен наркотик за тялото. Той пристрастява. Един път опитал, той те прави зависим. Това се разпространява по цялото ти тяло и съзнание като болест. Иска ти се да го имаш все повече и повече. Затова младежи, които са имали секс с някой и са прекратили, при създаване на ново приятелство се стремят направо към сексуалния контакт, пропускат 12-те стъпки на интимност, които изграждат взаимоотношенията.

Сексът е триизмерен акт-той ангажира цялата личност-дух, душа и тяло. В брака това изгражда “едната плът” и има дълбоко личностно опознаване, а в една предбрачна връзка, когато всеки гони само своето удоволствие-това не може да стане. Затова в предбрачната връзка се изучават характерите, а не телата. Ако се започне със секс, това поглъща всичкото внимание на младите, поглъща силите, енергиите им. Приятелството става изсмукващо, изцеждащо, поглъщащо вярата, силата и енергията им.

Предбрачния секс е измислица на Сатана-наречен още “секс за забавление”. Това е секс, при който жената се чувства желана, женствена, харесвана, значима, а мъжът-привлекателен, мъжествен, желан.

Но този секс не предлага личностно общение, съдържателно общуване изградено на отдаване любов един на друг.

Този секс дава физическа наслада, но личността е празна, отчаяна, незадоволена. “Сексуалната революция” през 60-70-те години проповядваше този секс и донесе много отчаяние, болести, аборти, извънбрачни деца и много страдание, много разбити личности. Това е така, защото Бог ни предупреждава, че “Заплатата на греха е смърт”.(Римл.7:23).

Сексът преди брака е “тъжна работа”. “След сношение става тъжно”-е казал поетът. Но сигурно така са казали и библейските герои-Тамара и Амнон (2Царе 13гл.), Дина (Бит.34гл.), Самсон (Съдии 16-18гл.).

Така казват и много младежи, опитали този “забранен плод”.

Всеки път, когато имаш секс с някого, ти оставяш частица от себе си в човека, на когото се отдаваш.

Бъди внимателен, защото докато се ожениш, от тебе може да остане само черупка без съдържание и няма да има какво да подариш на своя брачен партньор. Предбрачния секс опустошава младежа и когато той стане на 20-24 години, ще е изгубил способността да създава чисти и сериозни взаимоотношения. Чудото на сексуалността ще бъде дълбоко осакатено и осквернено. Младежът ще е опорочил онова красиво нещо, което Бог е предназначил да бъде бладословение в рамките на брака.

В П.П.4:12 се говори, че момичето е “градина затворена”, което означава, че тя е с несъбудена сексуалност. Градината остава затворена, докато тя узрее и се отвори само за брачния другар, който ще влезе в нея и ще се наслаждава на ароматите, плодовете, мо и ще се грижи с любов за нея.

Сексът е нещо деликатно.

МАСТУРБАЦИЯТА

За този проблем не се пише в библията. Какво, следователно, трябва да бъде отмошението ни към него? Грях ли е мастурбацията или не е грях?

Думата “мастурбация” идва от латинските думи “манус”, което значи ръка и “турбация”-възбуда. Мастурбацията е да пипаш половите си органи с ръка, за да получиш сексуална наслада, да стигнеш до оргазъм. Това е самозадоволяването.

Около 96% от младите мъже (студенти) мастурбират.

*80% от религиозните мъже мастурбират;

*75% от жените мастурбират;

*90% от децата и тинейджърите.

Мастърбацията, наречена още солов секс, е обичайна практика. Сама по себе си мастърбацията не е непристойно или мръсно нещо, а е част от живота на повечето хора по едно или друго време от живота им. Много самотни мъже мастурбират, за да освободят спермата, натрупала се в семенните торбички. Много жени мастурбират, за да се освободят от сексуалния глад, ако нямат съпруг.

Много семейни мъже и жени мастурбират при особени случаи-раздяла, бременност, болест или могат да практикуват взаимна мастурбация в брака си.

Но има и хора, които никога не са мастурбирали.

Това е голям проблем в юношеството, който отминава. Счита се за нормално явление през определен период от юношеството.

Мастурбацията започва с половото съзряване и може да продължи дълго в зависимост от това дали се подхранва или не.

Какво не е мастърбацията:

1.Тя не е нещо мръсно или презряно. Много християни са я обявили за табу. Много християни я практикуват и имат вина. И понеже темата е табу те смятат това за грях.

2.За много хора семейната среда е изработила погрешно мислене за това. Ако родителите са показали отвращение към половите органи на детето, то започва да мисли, че тази част от него е гнусна, лоша, мръсна и ще се чувства виновно, когато мастърбира.

3.Няма зрели християни, които да споделят, че са се борили с мастурбацията. Така повече християни си мислят, че те са единствените, които я практикъват. И понеже това е една скрита област от нашия живот, навсякъде се мълчи за нея. Повечето хора, които мастурбират мислят, че вършат грях.

4.За младежите мастурбацията е част от израстването, нещо обичайно премълчавано в църквата, защото се боим да наречем нещата с истинските им имена.

5.Но опасно е, ако тя се задълбочи и премине в брака.

ПИХОЛОГИЧЕСКИ РАЗРЕЗ НА МАСТУРБАЦИЯТА

Тя е себецентрична и себеудовлетворяваща, но по принцип тя е само симптом на един по-дълбок проблем. Мастурбацията може да е видимия проблем, но тя не е истинският. В основата стои самотата, отсъствието на удовлетворяващи взаимоотношвния, копнеж по интимност, безпокойство или депресия.

Липсата на себеприемане също води до мастурбация. Младежи, израстнали в семейство с насилие, понякога се обръщат към мастурбацията за утеха. В един свят от болка, отхвърляне, насилие от родителите, мастурбацията ги кара да се чувстват по-добре. Често младите се пристрастяват към мастурбацията, което говори за емоционална болка. И колкото емоционалната болка е по-голяма, толкова желанието за мастурбация е по-голямо. Мастурбацията се използва още за освобождаване от душевно напрежение, за забравяне на проблема, за успокоение, за избягване от действителността, за заместител на секса.

Ако един човек използва мастурбацията като бърза процедура за освобождение от сексуален глад, тя не е грях, но те пристрастява.

Това, което подтиква мастурбацията е мисленето. В повечето случаи тя е съпроводена с фантазии, желания, еротични мисли, със задържането на нечий образ в ума, когато изживяваш своите сексуални удоволствия. Всички видове порнофилми, порносписания, порнография възбуждат плътта и те карат да мастърбираш. Много хора си задават въпроса: “Защо не мога да се въздържа от мастурбация?”

Защото я подхранваш в мислите си!

ЗАЩО ХРИСТИЯНИТЕ ОТХВЪРЛЯТ МАСТУРБАЦИЯТА?

Днес светът приема мастурбацията като нещо добро и нужно. Светът казва: “Щом едно нещо ти доставя удоволствие-прави го!” Но това не е библейско!

Мастурбацията е нарушение на Божия план за секса в брака. Ако тя е само в юношеството-тя се изживява, но ако тя се подхранва, ще се прехвърли в брака и човек се пристрастява.

При мастурбацията сексуалната връхна точка бива изживявана единствено и само за собственото “Аз”, докато Божият план за секса е да задоволим сексуалната нужда на брачния другар и той твоята. И вместо сексуалността да се практикува както Бог е замислил- да правиш щастлив другия до тебе, самозадоволяването развива навика да се насладиш сам на сексуалния дар, и търсейки, да задоволиш и ощастливиш само себе си.

Сексуалността е дар, който трябва да се сподели с брачния другар, а не сам за себе си.

Матсърбацията води до затваряне на личността, защото удоволствието се изживява само за себе си, а Божия план е тя да се изживее с брачния другат.

Мастурбацията може да стане навик и да изгради крепости в ума, да зароби личността. Тя прави човека зависим. Действа като наркотик. Тя изкривява сексуалната природа на човека.

КОГА МАСТУРБАЦИЯТА Е ГРЯХ?

Когато се яви вината. Християнските младежи, които мастурбират винаги имат вина. Понякога младежите се събират да мастурбират групово и това е предпоставка за хомосексуална връзка.

Мастурбацията е погрешна, когато е придружена с четене на порнографска литература или гледане на такива филми. Порнографията подбужда мастурбацията. Порнографията влиза в ума, става идол, а мастурбацията е акт на поклонение пред този идол. Накрая това създава крепост, пристрастява и става къпан. Неправилното действие не е самата мастурбация, а придружаващите я мисли.

При мъжете по правило мастурбацията се придружава от развратни мисли. Те си представят еротични картини с желана жена и мислено се сношават с нея. Така те често сменят партньорките си и всеки път го правят, за да се задоволят. Порнографията ги стимулира, за да мастурбират.

Ако младеж, който редовно мастурбира, се ожени, това ще го преследва и в брака. Той е застрашен от умствена изневяра-има опасност този мъж да мастурбира в ума си с други жени. Тогава се попада под стиха, описан в Мат.5:28 “Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” Той не ще може да предостави своята сексуалност в служба на брачния партньор, не може да насочи сексуалната си енергия към жена си и да задоволява нейните потребности.

Когато мастурбацията е пренесена в брака, тя казва: “Аз нямам нужда от другия пол-мога и сам”. Това разбива брачната връзка. А Бог рече: “Не е добре за човека да бъде сам, ще му създам подходящ помощник.” Бит.2:18. Тогава мастурбацията е грях. Тя е грях, когато е станало натрапчиво действие, пристрастяване. Ако целият ти ден преминава в мисли около това кога и къде ще мастурбираш, това е грях. Когато мастурбацията изчерпва сексуалната ти енергия, ти не можеш да задоволиш своя брачен другар, което е грях. Тези личности се затварят в себе си и не мислят за сексуалните нужди на брачния си другар. Според 1Кор.7:5 нямаме право да лишаваме брачния партньор от съпружеско сношение, защото отваряме брака си за сатанинска намеса.

Самата мастурбация, понеже е придружена с фантазии, става форма на идолопоклонство, като хората във въображението стават секссимволи или хората създадени от Бога стават играчка в ума за задоволяване на сексуалната похот.

Мастурбацията е любов, насочена към себе си-нарцисизъм, докато сексуалността е дар, който трябва да даряваме на други в брака.

Самата мастурбация без фантазии може да не е грях, но тя и другата мастурбация пристрастяват-стават навик и изграждат крепости в ума, които пречат.

Ако момче и момиче практикуват взаимна мастурбация преди брака, това може да стане навик и в последствие в брака да имат проблеми със сексуалния си живот. Поради навика си да стигат до оргазъм чрез взаимна мастурбация, гниталния секс може да не ги задоволява и те да страдат.

Това е една от последиците на предбрачната мастурбация. Ако една жена отхвърля сексуално съпруга си, той преминава към мастурбация. Много мъже, които нямат сексуален контакт с жена си, гледат порнография, чрез което се възбуждат и после мастурбират.

Някой жени, които са самотни или мъжете им имат бърза еякулация и не могат да ги задоволят, също прибягват към самозадоволяването. От тези неща има изход и жената трябва да потърси съвет за бързата еякулация на съпруга си.

Понякога съпругата, от страх да не забтеменее, избягват гениталния секс и практикуват взаимната мастурбация. Това води до изкривяване на сексуалността като дар, а който даряваме брачния си другат, защото практикуваната мастурбация се прави с цел стигане до орггазъм, себезадоволяване. Това е егоцентрична любов, която затваря личностите в брака.

ИЗЦЕЛЕНИЕ

В Библията стих “Не мастурбирай!” няма, така че само по себе си мастурбацията не е грях. Но Библията осъжда умствения грях /Мат.5:28/- това е, когато мастурбацията е придружена от фантазии и образи в ума. Това е блудство в ума, прелюбодейство-1Кор.3:14 “Бягай от блудодеянието”.

Начин да се справиш с мастурбацията е контрол и дисциплина над ума. Избягвай местата, които ще възбуждат плътта ти-барове, дискотеки, плажове.

Не гледай неща, които ще подхранват страстите ти!

Не слушай неща, които ще те възбудят!

Римл.13:14 “Облечете се в Господа Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта.”

Мастурбацията лесно става навик и изгражда крепост в ума. Затова човек да се научи да държи ума си чист, да не разпалва “плътските страсти”, като сържи в ума си тия фантазии и еротични картини.

Не подхранвай мастубацията с порнографска литература имечти! Не позволявай на Сатана да прожектира на ума ти сексуални картини! Пази ума си чист!

Употребявай ума си за Божието Слово, учи, спортувай, занимавай се с полезни неща!

Вслушай се в езика на вината! Прецени дали обвиненията на съвестта ти са от Святия Дух или от Сатана! Защото ако не се справиш с тази вина, тя ще упражни емоционален натиск върху тебе, това ще създаде напрежение, което ще те тласне отново към мастурбацията. Създава се порочен кръг. Ако вината ти говори, че си нечист, мръсен, грешен, че сексът е срамно, грешно-това е от Сатана. Отмахни този начин на мислене. Пренасочвай сексуалната си енергия в други полета на действие-социални, културни, духовни, естетични!

Ако правиш всичко това и все пак ти се случи да мастурбираш, не давай място на Сатана да те обвинява и съсипва. Помисли си: “Мастурбацията ли е най-голямата ми спънка в живота или има нещо друго, на което да обърна внимание?”

“Паднах, Господи, и този път

Не мога повече, не ще успея никога

Засрамен съм, не смея да те гледам”.

А Господ ще отговори:

“Хайде, сине, погледни нагоре

Не е ли наранена главно твоята суета?

Ако ме обичаш ти щеше да скърбиш

Но също да се довериш…

Поискай прошката Ми и бързо изправи се

Знай не падането е най-лошо,

А долу да стоиш!”

Макар че не се говори конкретно в Библията за мастурбацията, има и такива стихове, които ни карат да се въздържаме от нея.

Римл.6:12-23- Частите на тялото трябва да се използват като инструмент на правдата.

Римл.13:13-14- Апостол Павел ни учи да имаме контрол над ума, дисциплина в мисловната дейност.

1Кор.6:19-20- Ние сме храм на Св.Дух и трябва да пазим този храм чист.

2Кор.7:1- Да се предпазваме от всяка плътска и дъховна нечистота “като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.”

1Кор.7:4- В брака, в сексуалната сфера, всеки има власт над другия. И сексуално трябва да пазим тялото си за брачния другар, за да задоволим нуждата му.

1Сол.4:4-Да пазим своя съсъд в святост и почест.

1Петр.2:11-Ап.Петър призовава вярващите да се въздържат от плътски страсти, които воюват против душата, защото ние сме временно тук.

* * *